Това видео е спонсорирано от Vikings war of clans Тази безплатна игра за мобилни устройства вече има повече от 20 милиона активни играчи които са десет пъти повече от действителния брой на историческите викинги! Най-после се появи игра, която е перфектно съчетание на 3D графика и smooth gameplay
Това е първата стратегическа RPG игра с подробния отворен свят на Vikings. Мащабните битките в играта ще ви завладеят след пет минути игра, така че не губете време, подкрепете нашия канал като инсталирате Vikings ако кликнете на линковете по-долу още сега, ще получите безплатно 200 в злато, защитен щит и място във Valhalla! След установяването на исляма в Арабския полуостров, Халифатът води непрекъснати завоевателни войни
в много региони, но основната му ударна сила била съсредоточена срещу Византийската империя. Историографията често разглежда Битката при Тур през 732г. като повратна точка във войните между християните и мюсюлманите но кампанията във Франция бледнее в сравнение с обсадата на
Константинопол от 717 до 718 г., тъй като тук византийците и техните български съюзници се сблъскват с главните военни сили на Умаядите. След успеха при Ярмук през 636 г. Рашидунският халифат бързо поел контрола над Сирия Йерусалим е бил завладян година по-късно, а от 642 г. Египет е вече под мюсюлмански контрол
Докато завладяването на Северна Африка продължавало, други арабски армии воювали срещу Сасанидската империя която била напълно подчинена през 50-те години на VIIв. Тъй като кавказците също били изтласкани или превзети през този период, условната граница между Халифата и Византийската империя се образувала в източните краища на Анатолския полуостров
Да нахлуят през Анатолия се оказало проблем поради твърде дългия път на обоза Така Халифатът построил първия си флот в Сирия и Египет, за да придружи армията си по южното крайбрежие През 654г. островите Родос и Кипър се предали пред този флот През същата година халифът на Сирия Муавия започнал инвазия в Анадола
Византийски император Констант II бил наясно, че трябва да победи мюсюлманския флот. Подробностите са неизвестни, но в края на 654 или в началото на 655г. византийския флот бил решително победен в Битката на мачтите край бреговете на Анатолия. Историческите източници са противоречиви,
но някои от тях твърдят, че през 655 г. халиф Муавия достига Босфора и дори обсажда град Халкедон (дн. Кадъкьой) Новината, че халиф Усман ибн Аффан е убит, достига до него през 656 г. и той се връща в Сирия Муавия е бил един от участниците в гражданската война в халифата и след като халиф Али бил убит през 661 г. той станал следващия владетел и установил династията на Умаядите.
Всичко това дава на византийците глътка въздух те дори успяват да си върнат контрола върху пътищата Въпреки това, Муавия все още мечтае да завладее Константинопол. През 673 г. мюсюлманският флот атакува от три посоки: Тарс, Смирна и Родос били покорени като последните два града станали постоянна база за бъдещи инвазии
През 674г. арабите завземат древния град Сизикум - само на сто километра от Константинопол събитията между 674г. и 678г.
са обвити в мистерия, като някои източници твърдят, че столицата на Византийската империя е била под постоянна обсада. Други настояват, че това са били само поредица от набези Но ние знаем, че византийците използват т.нар. "гръцки огън" за първи път, за да унищожат арабската флота През 678г. византийците успяват да разположат военни сили в Сирия и това предизвиква бунт от местните християни
Това принудило халифатите през 679г. да подпишат мирен договор и да платят символична сума за репарации Междувременно в Каспийските степи между българите и хазарите бушува война, в която победените българи са принудени да отстъпят. Българите, водени от кан Аспарух, се заселили около река Дунав някъде между 674 и 678 година
В този момент, когато източната граница била защитена, византийският император Константин IV Погонат формировал мощна армия и се отправил на война да посрещне тези нови нашественици Българите заемат отбранителна позиция в регион, наречен Онгъл, в делтата на река Дунав, и обсадата на византийските войски започнала. Три дни по-късно императорът се качил на кораб и напуснал армията си най-вероятно, за да присъства на 6-тия Вселенски събор.
свикан от него в столицата Константинопол. Някои от войниците решили, че императорът бяга, и започнали да напускат редиците на обсадата Кан Аспарух се възползвал от тази възможност и разгромил византийските войски, които безредно започнали да отстъпват. Българската конна войска ги изтласкала чак до Одесос, дн. Варна
Тежката военна загуба принуждава византийците да подпишат с българите на следващата 681г. година мирен договор, който гарантира границите на България и определя размера на годишния данък за номадите , които, изглежда, били решени да се установят на тези земи. Константин е наследен от Юстиниан II през 685 година Юстиниан бил много амбициозен и искал да прослави името си
През 687г. той води успешни военни кампании срещу българите и славяните Той подписал нов договор с Халифата, според който Армения, Кабирия и Кипър вече са поделени. Въпреки това през 692 г. той отново нападнал мюсюлманите, но край Севастопол, както и при Силезия бил мощно разгромен. През 695 Юстиниан II бил свален от престола и започнал период, известен като двадесетте години на безредици и анархия.
Шест императора са управлявали през този период и халифатът се възползвал в това време да завземе Северна Африка и Испания Арабите извършвали набези в Анатолия и ставало все по-ясно, че следва Константинопол Император Теодосий ІІІ бил наясно с тази опасност и през 716 г. подписал съюз с българите
на Хан Тервел и се подготвял за защитата на столицата си чрез складиране на провизии и наредил на всяко семейство, което не можело да се запаси с храна за три години, да се евакуира от града. През 717г. арабските сили обсадили град Амориум В същото време стратегът на Тема Анатолия Лъв организирал бунт срещу императора
Мюсюлманите се опитали да се възползват от ситуацията В преговорите с тях Лъв ги убедил да оттеглят войските си с обещанието, че ще бъде техен съюзник, когато се възкачи на трона. Император Теодосий не желаел да започне още една гражданска война и обявява абдикацията си от трона. Лъв ІІІ мирно се възкачил на трона и веднага нарушил обещанието си към Умаядите.
Войска от 80 000 души, водена от Халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик по суша, и 800 кораба под командването на зет му Маслама ибн Абдел Малик се отправили към Константинопол Междувременно император Лъв ІІІ Сириец започнал подготовката си за обсадата. Били изпратени пратеници до България с молба за помощ, а укрепленията на града били подобрени.
Арабските сили завзели град Абидос през юли 717 г. и чрез понтонни мостове преминали протока Хелеспонт (дн. Дарданели) и навлезли на европейския континент. До август същата година те издигнали две крепостни стени - едната с лице към града и друга, защитаваща лагера им от запад. Византийската столица била защитена от Теодосиевата стена, построена в началото на V век Тя била с 12 метра височина и 4 метра дълбочина, и се считала за непревземаема.
Крепостните стени откъм морето били построени много по-късно. Въпреки това били значително по-слаби. стените били охранявани от 12 000 силна гарнизонна войска, а градът имал огромни запаси от храна. Най-успешно било да се опитат да презвемат
Константинопол откъм морето. Арабската флота се опитала да премине през Босфора, за да обкръжи града. Военните кораби били авангардът, следвани от корабите с провизиите и тежко натоварените кораби с останалите войскови части Тежките транспортни кораби изоставали и веднага щом се появила пролука, Лъв ІІІ насочва корабите си и с помощта на "гръцки огън"
унищожава част от тях. Само 20 кораба били потопени или изгорени Но това събитие нанася морален удар на арабите. Умайадският флот успешно обсажда града но не предприема нападение, тъй като било трудно да убедят моряците да нападнат флота на ромеите, след току що видяното.
Все пак достъпът на Константинопол до Черно море бил нарушен и арабите обсадили град Галата. Междувременно между столицата и Галата била пусната верига, за да се предотврати навлизането на мюсюлманския флот в Златния рог 15 000 български войски, предвождани от кан Тервел се струпвали в околностите на града през есента на 717 година Смята се, че над 4000 души арабска войска е била обградена унищожена от българите
Мюсюлманските сили все още били значително повече от тези на защитниците, но сега повечето от техните войски били между две вражески сили Зимата била сурова и арабите, свикнали на съвсем различен климат, започнали да гладуват и умират Болестите опустошавали техните лагери и все пак обсадата продължавала Подобрение на положението можело да настъпи през пролетта, когато халифът изпратил
нови 20 000 воини и няколкостотин кораба, които да донесат провизии и да подсилят обсадата Обаче тези кораби били обслужвани от християнски търговци, тъй като всички налични мюсюлмански кораби вече били пристигнали с първата част на флота. Много кораби, заедно с техните екипажи, се присъединили към защитниците. Те също доставили ценна информация от лагера на арабите.
Лъв ІІІ използвал тази информация, за да унищожи северната част на арабската флота, използвайки "гръцки огън". Мюсюлманските подкрепления били атакувани от византийските сили в Анатолия и император Лео, който сега вече имал контрол върху северната част на пролива, успял да разположи малък военен отряд зад тях. Всичките 20 000души от подкрепленията били убити
Всичко това предизвикало сред нашествениците още по-голям морално разложение 15 000 араби се опитали да се оттеглят към югозапад, за да пресекат Хелеспонт обратно към Азия Но били пресрещнати от кан Тервел и избити. През август 718 г. Маслама получил писмо от халифа, с което му наредил да вдигне обсадата.
13 месеца след началото на обсадата арабите започнали да се оттеглят. Българите използвали факта, че нямат подкрепление, за да ги атакува от всички страни. Между 20 и 30 000 араби били убити. Останалите около 30 000 успели да се върнат в Тарс,
докато по-голямата част от военноморските сили били или потопени от буря или нападани от преследващата ги византийска военноморска флота. Историческото въздействие на тази обсада не може да бъде преувеличено. Арабите претърпели първото голямо поражение във войната срещу Византия. пътят им към Централна и Източна Европа бил затворен и те никога повече не се опитали да завземат
Константинопол Умаядите губят престиж и най-добрите си бойци, което позволява на Абасидите да ги свалят три десетилетия по-късно. Мюсюлманският свят бил разделен, за да не се обедини никога отново. Благодарим ви, че гледахте видеоклипа ни за обсадата на Константинопол!
Бихме искали да изразим нашата благодарност към нашите поддръжници, които правят създаването на нашите видеоклипове възможни Сега можете също да ни подкрепите директно от YouTube, като натиснете бутона за спонсорство под видеоклипа Това е каналът Крале и Генерали, ще се видим отново следващия път!
Помитането на Сасанидската Империя от Праведния Халифат и трудностите на Византия с Арабите идват от фактът, че чистото тактическо и стратегическо превъзходство, заедно със силата на младата религия, мюсюлманите са изключително голяма сила от VII – VIII век, дори и след това чак до Реконкистата в Испания.
Обсадата на Константинопол от 717-718г. се счита за повратна точка в спирането на Арабските нашествия, заедно с Битката при Поатие.
Коалицията между Византийския Император Лео III и Хан Тервел побеждават Арабите, нанасяйки първото голямо поражение на Умаядския Халифат и те никога не се възтановяват от тази загуба на най-добрите си пълководци, и устремът им е спрян.
Във видеото ще намерите страхотно представена тактическата ситуация около битката.
Слагаме линк към Свети Тривелий Теоктист „Спасител на Европа“ (под статията), да, това е Хан Тервел, канонизиран от Западната Католическа и Източно-Православаната църква за Светия… каква чест, мили братя българи… каква огромна чест е това.
