Съвсем до скоро, по-голямата част от световното население е работело на нивата и общият продукт на световната икономика е бил най-вече резултат на селско стопанство. Този резултат е бил ограничен от фиксираната площ на наличната земя.
Общият икономически продукт не се е променял особено през годините. Размерът на баницата е бил фиксиран, а светът е бил игра с опрделен край. В такъв свят на стагнация, единственият начин да забогатееш е чрез обедняването на друг. Ако вземеш по-голямо парче от баницата - някой друг получава по-малко.
Ако искаш повече храна, най-добрите стратегии са нападение и разграбване. Загубата на съседа е твоята печалба. Такъв е бил светът в продължание на хилядолетия. Различните общества са водили постоянни войни за по-голямо парче от баницата.
Икономическото неравенство е било огромно. Някои са имали колкото баница пожелаят, докато други са живели от трохите. След това дошла индустриалната революция и всичко се променило. Разработили сме машини, по-добри посеви, по-добри торове.
Селското стопанство претърпяло бум, но освен него и продуктивността на всеки друг сектор избухнала. От 1700 до 1870 продукцията на желязо в Британия се увеличила 137-кратно. Индустриалната революция довела до немислимо до преди увеличение на икономическия продукт. Това променило естеството на обществата.
Икономическият растеж променил света от игра с определен края в такава с отворен край. Намерил се начин да създадем по-голяма баница, но не само по-голяма, но и растяща с всяка година. Повече хора можели да имат повече без да ощетяват други. Това развитие се разпростира и продължава и днес.
Антибиотици убиват бактерии. Електроцентрали доставят енергия. Смартфони ни свързват. Самолети ни транспортират на допустими цени.
Хладилници съхраняват продукти. Непрестанният напредък във всеки икономически сектор ни се струва нормален днес, но промяната на статуквото към икономически растеж е била най-драстичната промяна в човешката история. Как е станало това възможно?
В ядрото на тази огромна трансформация стоят нови идеи, които довели до новаторство. Новаторството има много определения, но в контекста на това видео имаме предвид по-добри решения на съществуващи проблеми или такива, които не сме подозирали, че имаме.
Колкото повече изобретения се появяват, толкова по-сложни и интересни проблеми изникват докато желанията и нуждите ни еволюират. Средностатистическият норвежец преди 250 години би си пожелал по-добри обувки. Преди 150 години - може би велосипед.
Преди 80 - автомобил. Преди 30 - евтини самолетни билети. И т.н. Щом веднъж получим това, което искаме, продължаваме да търсим. Виждаме как можем да подобрим нещата още повече.
Новият свят с отворен край е съществувал 0.1% от човешката история и тепърва ще свикваме с него. Такъв свят има последици, които понякога са неестествени. В такъв свят, е в най-голяма собствена полза всеки човек на планетата да живее добре.
За теб е добре, ако хора в отдалечени части на земята, за които не си и чувал просперират. Съществува наистина егоистичен довод за това, да правим света по-добро място за всеки. В свят с отворен край, колкото повече хора водят по-добър живот, толкова по-добър става твоят. Това е резултат на естеството на новаторството,
което в основата си е движено от търсенето и предлагането. Предлагането расте когато повече хора имат свободата и образованието да допринасят. Те стават новатори, изследователи, инжинери или мислители с нови идеи. Търсенето на идеи расте със забогатяването на хората, които вече могат да си позволят да инвестират в нови решения.
Това разширява пазарът за иновации. Които от своя страна следват подбуди. Така че, естествено новаторите съсредоточават вниманието и енергията си към неща, за които повече хора биха платили. Подобряването на живота, на тези които се нуждаят най-много има умножителен ефект.
Увеличава търсенето на идеи и в същото време позволява по-лесното им реализиране. Да вземем за пример нещо, което касае всчики ни - лек за рака. Ако на планетата има 1 милиард души, които могат да платят за лечения на рака,
новаторството ще последва това търсене. Стотици милиарди долари са инвестирани в медицински изследвания, което има огромен ефект, но все още сме далеч от лекуването на всички видове рак. Днес всеки шести на планетата умира от рак, така че нищо чудно да не подмине и теб.
Сега, представи си, че търсенето беше по-голямо. Представи си, че вместо 1 милиард, които могат да платят за лекарство против рака, има 4 или 7. Представи си колко ще напредне медицината, ако инвестираме 7 пъти повече в намирането на лек. Освен това в момента много от човешкият потенциял се разхищава.
Работата, която върши бедния стопанин в развиваща се страна не те облагодетелства. Но ако той покачи стандарта си, децата му може да завършат университет и да разработят неща, които да са полезни и за теб. Вместо да съществуват само няколко средища на новаторство в развития свят,
бихме имали множество такива по цялото земно кълбо. Резулататът, който ще дава изследователската дейност ще бъде многократно по-голям. Щеше ли ракът да е лечим, ако това беше ситуацията сега? Може би...
Ако даваме 7 пъти повече за изследователска дейнст, имаме 7 пъти повече хора, които да се занимават с това, и световна мрежа от медицински лаборатории, със сигурност нещата щяха да са много по-напред. И това е основата на този довод: колкото повече хора искат същото нещо като теб,
толкова по-вероятно е ти да го получиш. Това означава да живееш в свят с отворен край. Не получаваш повече баница ако бедните продължават да са бедни. Вместо това, получаваш повече, ако хората повишават стандарта си, допринасят с идеи и увеличават глобалната баница.
Би ли искал да пътуваш в космоса? Представи си, че милиарди хора в Африка и Азия имат свои космически програми, и търсене на сателити, бази на луната и градове на Марс. Би ли искал да живееш по-дълго?
Няколко милиарда души допринасящи за медицински изследвания могат буквално да спасят живота ти. В твой интерес е хората по Земята да водят по-добър живот. Колкото по-бързо стигнем тази версия на света, толкова по-добре за теб и в личен план. Без оглед на мотивация, работата по създаването на по-добър свят
Много често ни се случва да чуваме „Абе това е на другия край на Света, защо да ми пука“… подобни становища са от онези за мен поне са от плашещ характер.
Основата на напредъка на обществото и цивилизацията винаги е била колективните ни усилия. Има и нещо друго, планетата на която живеем е само една и я споделяме, но за да схванем ефектът от взаимосвързаността, на нас ни трябва малко повече образованост и възможност да мислим в перспектива.
Корелацията между системите – екологични, географски, културни не могат да нямат ефект една върху друга, защото са част от една по-голяма система, Земята.
Стигаме до феноменът за Егоистичния Алтруизъм, или как това да помогнем на другите може да има добър ефект върху нашия живот. Няма да разглеждаме егоцентричната мутация на психиката, свързана с комплекси, говорим за наистина желаниято да съжителстваме и да съществуваме в по-добра среда, с по-добри хора около нас. Kurzgesagt, обръщат внимание на този феномен, защото той е едно от най-важните явления на този свят.
Не мога да съм напълно добре, ако другите страдат…
Щастието е споделено и не забравяйте всички живеем заедно, всички влияем на Света и всички заедно можем да го направим по-добро място за нас… и за другите, и от там – те за нас.
Приятно гледане!
