Нашата най-голяма заблуда

3 012 777 гледания

преди 5 години

0 Коментара Кино режим

Гледайте още видеа от следните колекции:

общество философия

Enlight.bg е сайт-колекция от образователни клипове, внимателно подбрани за малки и големи. Видеата, които публикуваме са от най-добрите и реномирани канали в YouTube.

Старателният ни екип поддържа сайтът, а също така и допринасяме за видеата, като пишем субтитри.

➡️ За Enlight.bg

Ако желате да ни подкрепите, можете да го направите в
Patreon – линк👇

Също така, можете да се присъедините към нашат общност в
Discord – линк👇

Покажи субтитрите

Не знаех какво да очаквам, когато отидох в Чернобил. Беше минало много време, откакто ядреният реактор беше експлодирал и пръснал радиация в цялата област. Повече от 30 години това място е напълно изоставено. В тези дни, на работниците им е разрешено да стоят тук само по 2 седмици. Това е, не защото

нивата на радиация са твърде високи, а за психологични съображения. Повече от две седмици на такова място, те кара да мислиш странни неща. Аз бях тук само 4 дена, но започнах да мисля за скали. Да... скали.

Скалите изглеждат вечни. Аз знам, че те не са. Планините постоянно ерозират и на места, земната кора се топи и се връща обратно в мантията. Скалите очивидно не са вечни, но в сравнение с човешкия живот, те са. хората са забелязали, че скалите са вечни в продължение на хиляди години

и мисля, че това ги прави важни за нас - "Диамантът е вечен" Ние сме построили тези монументи от камък, защото те ще ни надживеят, също както и всеки друг материал, за който се сещаме. Нашите модерни постройки от метал и стъкло, са преработени скали от нашата изобретателност. Скалите са едновременно практични и символични. Ние търсим да се идентифицираме в

тях. Ние дяламе нашите герои в скали, защото искаме те да останат вечни това е начин, по който показваме и нашата нужда за дълголетие. Мисля, че това е в причината поради, която изписваме имената си на камък, поставяме инициалите си в пресен цимент - скала направена от човек или заключваме катинари на мост. По този начин се опитваме да избутаме нашата непостоянност

от нашето съзнание. Мономенти, статуи и мостове, те всички ни дават чуство за продължителност и стабилност. Уверяват ни, че всичко е било и ще остане така както е. Както пътите в които сме се замислили за първи път за звездите: статични, непроменящи се, вечни. Поглеждайки по този начин на света, ни помага да подържаме нашата най-голяма заблуда: мисълта, че ние сме по някакъв начин вечни. Искаме да повярваме

как някаква част от нас, нашето съзнание или душа ще бъдат вечни. Но как да го повярваме като дори и скалите не са вечни? Разхождайки се из Чернобил, започнах да размишлявам, не само върху вечността на скалите, но и за тяхното разрушаване и от там нашето разрушаване - смъртта

и как би излгеждал света без хора. Начинът по който си представям нищото е картината, как вселената се връща много бързо на обратно. Всички галактики се притискат една в друга, звездите се разширяват обратно в газ и всичко става много топло и плътно

до момента в който цялата вселена може да се побере в стая, след това да продължи докато стане малка точка и след това ....нищо. Не като празно пространство, но найстина нищо, което няма размер и време. За мен това е начина, по който изглежда смъртта. Празнота, която не можеш да си представиш освен ако не си там да я усетиш сам за себе си. Но точно когато формирам тази мисъл

тя се изпарява моментално. Светът се втърва да я запълва като вакуум. Това има смисъл, защото нашият "хардуеър" е следствие на милиарди години с единственото изискване да правим копия на нас самите и не би помогнало, ако същия този "хардуеър"

може да симулира с точност своето несъществуване. Когато обръщаме внимание на нашата непостоятелност е често чрез блудкави фрази като "Йоло" или в художествени проекти като "Физическата невъзможност на смъртта в съзнанието на някой, който живее" на Деймиън Хърст, което е просто голяма акула в аквариум. Чуството за нашата смъртност, трябва да поражда страх

в нас, като чуството, което имам като плувам стотици метри на вътре в океана под мен е дълбоко и тъмно и мога да си представя акула плуваща под мен. същъта съдба ни дебне всеки ден, но по тривиално пренебрежителен начин. И от там идва Заблудата, че сме вечни като скалите, че така е било и така ще си остане. Така че,

съзнанието ни е програмирано за отказ, невъзможност да си представи истинското нищо, чувал от частици, мислещ се за вечен. Тази заблуда е комфортна и прави живеенето ни по-лесно. Може да се подлудиш, мислейки за тоталната безсмисленост през цялото време, това което наричаме нихилизъм. Но мисля, че тази заблуда е и пречка за нас.

Унасяш се във фалшиво чуство на сигурност, бездействие, както задача за много напред в бъдещето. Винаги ще има утре, така че отлагаме да живеем живота, който наистина желаем и живеем в повече страх. Чуството че душата е вечна те прави страхлив, защото неуспеха ще те преследва винаги. Наистина завинаги. Срам, неловки ситуации, разочорование,

те никога няма да те оставят. Далечния хоризонт те подтиква да играеш безопасно. Живееш да се бориш с следващия ден в крайна сметка винаги ще има следващ ден. И така аз намирам нихилизма за освобождаващ и окуражаващ. Ако ти наистина може да си представиш нищото, което те очаква, тогава от какво да те е страх? Грешките и униженията ще бъдат забравени, но великите постижения може би, не.

Може би нямаме смисъл в космическия контекст на вселената, но правим нашето собствено съществуване ден за ден един с друг и това е истината, която ни води към действие: твоите дни са преброени, ти не знаеш точния брой, така че започни да правиш това, което найстина искаш да правиш. Времето тече.

Надпреварата с времето и невъзможната победа... Истината за това, което сме и онова, което сме забравили, а то е най-важното, което можем да знаем - ние сме преходни

Леко ще поизляза от контекста на видеото на моменти

Мисълта за преходността на нещата е онова, което истински ни разграничава от другите живи организми на Земята. Да, почти всеки вид има майчинския инстинкт, храни се, когато е гладен… пие вода, когато е жаден. Но само човекът реално живее с мисълта, че дните му са преброени, може би и това е една от основните причини приживе да искаме да постигнем толкова много и реално да го правим.

Разбира се, нищо от това не е с идеята да ни плаши, нещата са такива каквито са, силата на човекът е в неговия разсъдък. Ние преместваме планини и изравняваме плата с идеята какво ще правим след това. Никога не бива да забравяме на какво сме способни, ние гледаме назад в миналото с нашите телескопи, наблюдаваме другия край на вселената, изграждаме огромни мостове… и в забравата си съсипваме единствения дом който имаме.

Идеята за смъртта е онова от което идва нашето „величие“ и най-голямата ни слабост. Колосалните ни постижения са смелостта да приемем нещата такива каквито са, те са в следствие на онова „нямам много време“, но така е и с нашите падения, страхът е онази водеща сила, която може да има различен заряд. Замислете се за екологичната катастрофа, която предизвикваме – използваме пластмасови опаковки, защото спестяват време, използваме двигатели с вътрешно горене, защото… спестяват време.

За момент ако си представите какво направихме, всеки индивидуално, в нашата обречена борба с времето, може би ще си отговорим на въпроса защо оставихме тази съсипана кална топка в космоса с отровени океани и въздух на бъдещите поколения. Дано да успеем да ги научим, че времето минава, но ние сме по-добри от това да се опитваме да го излъжем.

И понякога си мисля, че това е нещото в което бъркаме, защото ние живеем сякаш сме на гара, хвърляме си боклука забързано с идеята, че някой ще го забере…

Мили приятели, нашият боклук ще бъде отговорност на нашите деца.

Но човек не може ей така да се забие в нихилизъм – направи онова, което наистина искаш да направиш, времето тече.

За пореден път страхотен Дерек от Veritasium с видео, което ще ни накара да спрем и да помислим за 5 минути… върху всичко и вярвайте ми, дори да не вярвате, накрая ви чака една усмивка, която съм сигурен, че сте забравили.

Veritasium

Veritasium (Veritas - истина лат.) Елемент на истината - видеа за наука, образование и всичко, което е интересно за Дерик, създателят на канала.

Виж всички видеаПоследвайте

още видеа за...

общество философия

Начало » Veritasium » Нашата най-голяма заблуда