Битката при Манзикерт през 1071 година е една от най-значителните и повратни битки в средновековието. Източната Римска Империя е на път да се противопостави на номадските завоеватели както много пъти преди. Но това нападение е различно. То предизвиква каскада от събития, които противопоставят запада на изтока, християнските и мюсюлмански светове се сблъскват стихийно, но по начин по който истински свързва Европа и Азия за първи път.
Първоначалният контакт между Византийската Империя и исляма не е в полза на Византия. През първата половина на VII в. Императорите започват да губят територии завоювани от халифата. Омейядите, а след това и Абасидите, се възползват от предимствата си и заплашват столицата Константинопол няколко пъти. За щастие на римските наследници, балансът на силите се променя драстично в средата на 9-ти век.
Абасидският халифат се бори да задържи централизираното управление над своите владения. Византийците се възползват от това, за да заздравят позициите си и да възстановят контрола над Балканите, Анадола и Северна Сирия. През 1045 година те превземат столицата на Арменското Царство в модерна Западна Турция наречена Ани. Контролирането на Ани е стратегически жизненоважно. От друга страна
загубата на традиционната буферна зона между мюсюлманския свят и империята създава нови проблеми, и те се проявяват в новата войнствена номадска сила на турците-селджуци. Селджуците са народ от Централна Азия, които приемат суннитският ислям в началото на 11 век. Чрез поредица от войни те стават господари на този регион до 1040 година.
Техните завоевания продължават и през следващите 15 години, през които те установяват контрол върху съвременнен Ирак и Иран. Селджукското султанство влиза в контакт с Фатимидския халифат и Византийската империя. В същото време Закавказието е васализирано и това отворя нови възможности за Византийската империя. През 1054 г. селджуците нападат византийците за първи път, като нахлуват в Требизонд. Новият и амбициозен
султан Алп Арслан, използва тази неустойчивост през 1064 г., за да завладее все по-важната Ани. Отбранителната стратегия на империята, разчита на верига от крепости простиращи се от Кавказ до Сирия. Падането на Ани отваря териториите от Карс до Едеса в следствие на което крепостите Малазгурт и Аблат близо до езерото Ван биват завладени, превръщайки се в оперативни бази за бъдещи инвазии.
През 1067 г., Антиохия, Мелитен и Кесария са изринати от селджуците. Вратите към Анадола са широко отворени. През 1067 г. умира император Константин от династията Дукас. Неговата вдовица Eвдокия,
оценява тежката ситуация, пред която е изправена империята, и ревностно се опитва да ограничи силата на династията Дукас. За това и решава да се омъжи за кападокийският военноначалник, генерал Романос Диоген. Новият император е нетърпелив да отблъсне селджуците и дори планира да превземе Иран, Ирак и Сирия. През март 1068 г. Романос събира нова армия и се отправя към Кесария.
Той получава вест, че около Кесария турците са плячкосвали и успява да пресрещне част от армията им близо до Тефрайк, където печели пълна победа. През 1069 г. ситуацията започва да излиза извън контрол, когато нова, внезапно нахлуваща армия атакува Мелитен и след това Икония разположена дълбоко във византийска територия.
Романос знае, че трябва да овладее проблема и започва да събира голяма войска. В същото време Алп Арслан се бори срещу Фатимидите в Леванта. Султанът не е сигурен, че би могъл да се бие на два фронта, затова изпраща пратеник на византийците. Селджуците обещават да спрат набезите си, но султанът не може да контролира всяко васално племе, и така набезите продължават.
Романос неспирно набира войски и добавя нови наемници към неговата сила. Историческите източници много се отклоняват от скромните 40 000, до фантастичните 20,000 войници остават в Константинопол и Тракия, тъй като империята
в същото време воюва с норманите от Сицилия и заплахата от атака на балканите е възможност. Византийската армия е истински многонационална, тъй като включва норманци, кумани, българи, сирийци, арменци и славяни. Да служиш във византийската армия, е престижно и печелившо, така че императорите имат възможност да изберат от най-доброто, което средновековният свят е могъл да предложи. През февруари, 1071,
Романос изпраща пратеник да поднови договора с Алб Арслан, който с радост приема примирието като в същото време е притиснал Фатимидите контролиращи Алепо. Планът на императора е хитър и той предприема кампания срещу селджуците през март, което вероятно означава, че посланиците му са шпиони, съдейки по силата на армията на Алп Арслан.
Византийският император планира да поеме контрола над селджуцките крепости близо до Ван, за да спре бъдещи нападения. През юли напомнянията стигат до Теодосиополис. Султанът научава, че значителна византийска сила се движи към стратегическия Манзикерт и Аблат. Той изоставя обсадата на Алепо и се премества в съвременен Иран,
където 10,000 воини се присъединяват към неговата армия. Тази бърза реакция позволява на Алп Арслан да се скрие от византийските разузнавачи и… да пътува по неизвестен за тях маршрут. Романос пренебрегва съвета на генералите си да изчака разузнаването на противниковите селджукски позиции и се придвижва към Манзикерт. Императорът разделя армията си и изпраща 30,000 воини да защитят
преминаване от запад на езерото Ван, като това е посоката, от която очаква селджуките да контраатакуват. Но прави грешка. Алп Арслан използва мобилността на армията си и предимство в разузнаването, за да се придвижи до Източните брегове на Ван. Планините на север от езерото помагат за прикриване на тази маневра и той успява да атакува вторична византийска войска от север.
но изглежда византийците са изненадани, тъй като очакват атака от юг и позициите им не са... подходящи за защита от нападение от друга посока. Шпионите на селджуците успяват да разпространят вестта, че армията на императора е победена, византийската войска близо до Аблат...
започва да се оттегля към централна Анадола, въпреки че не е претърпяла много загуби. Междувременно Романос превзема Манзикерт на 23 август и започва да се придвижва към Аблат. Византийците страдат от липса на разузнаване, докато Алп Арслан е информиран за падането на Манзикерт. На 24 август селджуците унищожават няколко византийски части, изпратени да разследват напред.
Алп Арслан, отново се премества около планината, за да получи по-благоприятно бойно поле за своята армия, съставена основно от кавалерия. Двете сили влизат в битка на 25 август. Източници твърдят, че селджукският султан е изпратил пратеници за договаряне на мир, но Романос е уверен в победата си, мислейки че неговата вторична армия скоро ще се завърне и помогне за обсадата на врага.
И така, императорът заявява, че ще се споразумее за мир само в селджукската столица - Рей (Днешен Техеран). Романос изпраща пратеник до втората си армия със заповед да нападне на следващия ден и нарежда на силите си да построят лагерни укрепления. Селджукски конници стрелци тормозят лагера през цялата нощ. На следващия ден Романос сформира армията си, за започване на битката.
50,000 византийски воини са разделени на четири групи: Варяжката Тагма (Викинги) и арменците са в центъра, под командването на императора. Тюркски, сирийски и европейски наемници формират фланковете, а византийскиите феодални мобилизирани части... водени от Андроник Дукас са в резерв, със заповед да подкрепят позицията, която е в най-голяма опасност.
Селджуцката армия има около 30,000 войници и се подрежда в полумесец като крайните флангове излизат напред, а центърът, командван от Алп Арслан, остава назад. Романос непрекъснато се движи напред, опитвайки се да влезе в битка, но селджуците я отбягват... изпозвайки обичайната номадска тактика „удари-и-бягай“.
Центърът на Селджук се връща назад, а фланговете се опитват да обкръжат византийските крила. Романос завладява лагера на Алп Арслан, но тъй като се стъмнявало, той заповядва отстъпление в укрепения си лагер. Заповедта на императора създава объркване и в тъмното изглежда че авторитета му е изгубен.
Селджуците използват разсейването и атакуват десния фланг на врага с всички сили, Андроник Дукас... е трябвало да помогне, но семейството му се разправя с императора, така че резервните сили никога не са пристигат, а византийският десен фланг... е напълно унищожен. С напредването срещу селджуците, византийските флангове и центъра губят своето единство, така че самият Романос
също не успява да подкрепи атаката. Византийското ляво крило е убедено, че императорът е мъртъв и се е оттегля към Манзикерт, докато всички сили на Алп Арслан... атакуват и заграждат центъра. Въпреки храбрата защита на императорската Варяжка Тама (Викингска Гвардия или Варяги) и многото убити врагове, тази група също е смазана от сумрака.
Обикновен селджуцки войник взима императора за заложник, а войниците на Алп Арслан преследват останалата част от византийската армия и през следващия ден. Източници твърдят, че след символичното унижение на Романос, Алп Арслан се отнася любезно с императора. Те подписват мирен договор, в който Антиохия, Едеса, Хераполис и Манзикерт трябва да се предадат на селджуците, а императорът се задължава да плати веднага 1.5
милиона златни монети в репарации и триста и шестдесет хиляди златни монети годишно. И двете страни се съгласяват на династичен брак между сина на султана и дъщерята на императора. Няколко дни след битката, Алп Арслан освобождава Романос и го изпраща с подаръци и почетен ескорт. Въпреки развоя на събитията семейство Дукас възкачва нов
император на трона и в кратката гражданска война през 1072 г. Романос е победен и ослепен и не след дълго умира от раните си. Алп Арслан издъхва скоро след това, но потомците му успяват да завземат по-голямата част от Анадола през следващите две десетилетия. Завоеванията на селджуците довеждат Византийската империя до ръба на колапс и предизвикват кръстоносните походи от Западна Европа.
Благодаря ви, че гледате нашия документален филм за битката при Манзикерт. Ако този видеоклип стане популярен, можем да разкажем събитията, които са се случили преди и след него. Бихме искали да изразим благодарността си към поддръжниците на Патреон, които правят възможно създаването на тези видеоклипове. Patreon е най-добрият начин да предложите нов видеоклип,
Битката при Манцикерт, един повратен момент от историята на Европа и Света. Византийската Империя води войни с Арабския Халифат вече няколко века, за тях не е тайна заплахата от изток, никога не е била. Техните грандиозни войни със Сасанидската Империя им оставят вечна памет за това какво може да се зароди на изток от Леванта.
Но това, което ги връхлита този път са Селджуките (Наричани още Селджуци), частично номадски народ от средна Азия, изповядващ ислям, който покорява иранските плата.
Сблъсъкът е неизбежен и през 1071 се стига до Битката при Манцикерт, която ще отекне във вековете като моментът в който Анадола вече не е същата, за първи път мюсюлмански нашественици стъпват в Мала Азия по такъв начин и те нямат намерение да ходят никъде другаде.
Истината е, че тази битка е стряскаща за това какво предстои и благодарение на нея Византия моли Католическата църква за помощ, което довежда до Кръстоносните Походи.
Още един фактор от тази битка е отслабването на Византия и възможността на България да се освободи посредством въстанието на Асен и Петър.
Страхотна инфограма и увлекателно видео от Kings and Generals.
Приятно Гледане!
