Това видео е предложено и спонсорирано от нашия Патреон поддръжник Fahad Al Mandil Подкрепяйки ни на Патреон е най-добрият начин да предложите и спонсорирате ново видео. Абасидският Халифат и китайската имперска династия Тан са се разширявали към Средна Азия и това най-сетне кулминира в битката при Талас през 751 година.
Този конфликт е сравнително непознат и неговите непосредствени резултати променили много малко неща в региона. Ефектът обаче създаден от тази битка ще има множество последици за идните векове и ще повлияе на историята на света. Династия Тан дошла на власт в Китай през 618 година и започнала разширението си на Запад Около 630 година територията на Източния Тюркски Хаганат била добавена в земите на Тан и към
657 година,Западният Тюркски Хаганат е окончателно победен. Въпреки съперничеството между Тибетската империя на юг и вторият Тюркски Хаганат на север,към 715 година,Китайската Империя се превърнала в най-голямата китайска държава от времето на Династия Хан и получила много влияние в Централна Азия,като много от малките държави се превърнали във нейни васали .
На запад,исламският Халифат успял да победи както Източната римска империя,така и Сасанидската империя в средата на седми век и създал собствена обширна империя,като новата династия на Омаядите контролирала територия от Испания до Централна Азия и от Арабия до Кавказ. Халифатът се е сражавал в множество войни срещи тюркските племена в Централна Азия
и около 715 година контролирал по-голямата част от Трансоксиана. Двете велики империи вече имали споделен контрол върху Пътя на Коприната и конфликтът помежду им бил неизбежен Детайлите около първоначалните сблъсъци са неясни,но знаем че първият конфликт се е случил в долината на Фергана през 715 година Въпреки помощта на Тибет,мюсюлманите били победени.
Същото нещо се случило две години по-късно,когато Китайците изпратили армия съставена от наемници от Карлук,която победила Арабите и Тибетците. Омаядската експанзия била прекратена поради въстания, част от които се провалили,но през 750 година, въстание ръководено от Ас-Сафах победила Омаядите и новата Абасидска династия дошла на власт.
Изглежда,че китайците били наясно с вътрешите междуособици в Халифата и се опитали да подчинят Централна Азия През 747 година,местният китайски командир Gao Xiangshi започнал кампания срещу града-държава Гилгит,който бил съюзник на Тибетската империя.
Победата му била мълниеносна. Командирът бил назначен за гуверньор на региона и принудил множество малки държавици да се превърнат във васали на династията. Местните държави Фергана и Ташкент враждували помежду си през този период Фергана помолила Китай за помощ и през пролетта на 750, Гао нападнал Ташкент.
Принцовете на Ташкент нямали избор,освен да се позоват на арабите Местната мюсюлманска войска,предвождана от Зияд ибн Саид,напуснала Самарканд и започнала да се придвижва по река Талас Гао бавно се оттеглял,за да се обеди със своите съюзници от Карлук Двете войски най-сетне се срещнали през втората половина на
751 година,някъде около съвременната граница на Казахстан и Киргизстан. Броят на участниците в битката са записани под различна цифра според арабските и китайските източници Арабските извори твърдят че двете страни са имали около 100 000,докато китайците настоявали че имало около 200 000 войски на Халифата и около
30 000 местни бойци. Въпреки това,ходът на битката предполага че е имало равенство между двете страни. И докато битката се е водела на самите краища на двете империи, на стотици километри от техните центрове с много малка подготовка
Възможно е двете страни да са имали между тридесет и петдесет хиляди. Армията на Зияд ибн Саид се е състояла от арабски войници с добавени контингенти от Тибетската империя и от Тюркския хаганат. Бойците на Гао били основно от Китай,като към тях имало смесица от местни съюзнически войници от Фергана
Източниците не са ясни дали Тюрките от Карлук са били с Гао от самото начало на битката или дали изобщо са се присъединили към неговата армия Китайската войска е имало повече пехотинци,докато противниците им имали равно количество кавалерия и пехота. Има две основни описания на битката и ще представим и двете.
Според първият източник,Зияд ибн Саид поставил войниците си в стандартна формация,докато Линия стрелци и пиконосци зад тях,тежка кавалерия отстрани и личната му гвардия и леката кавалерия в резерва Гао подобно разположил арбалетистите и стрелците си пред бойците с копия зад тях и контингентът от Фергана на трета линия с Карлушки турци в най-крайните фланкове
Първите три дена от битката били почти еднакви Китайските войници нападали и техните стрелци надделявали вражеските стрелци,нанасяйки им значителни щети Арабските стрелци били принудени да се оттеглят зад пиконосците и в последствие,
тъй като пехотите се сблъскали, копиеносците на Гао имали по-добра броня и успели да отблъснат назад вражеската сила. Мюсюлманският генерал се опитал да облекчи напъна върху пехотата си като изпратил тежката кавалерия да нападне по-леката колона от конници на китайските фланкове
Тази атака не успяла да изманеврира воините на Гао,но китайският генерал трябвало да хвърли резервите си в битката. Сходни действия се развили на втория и третия ден, но на четвъртия ден,тюрките от Карлук предали китайците и нападнали тяхната пехота от фланковете,докато арабската армия нанесла фротнална атака
Армията на Гао се пречупила. Между 10 и 20 хиляди араби загинали в сражението,докато китайците вероятно изгубили приблизително 30 000 Вторият разказ за битката е много по-различен Китайските и мюсюлманските сили не посмели да се нападнат едни други за четири последователни дни
А преждевременно трета войска,малка войска от карлуци останала зад река Талас,отказвайки да се присъедини към която и да е от страните Сутринта на петият ден,карлуците нападнали китайската армия от левия фланк и мюсюлманските сили влезли в битката и ги нападнали челно. Не е ясно дали Карлуците и арабите са планирали това,но във всеки случай
китайската войска била пречупена и само няколко хиляди войници близко до Гао успели да избягат. Династия Тан изпратила нови войски в региона и задържали арабската експанзия,но през 775 година масивно въстание избухнали в Китай и воините в Централна Азия били принудени да се върнат у дома Абасидите също не успели да установят силен контрол върху тези земи и влиянието на Тюрките продължило да се увеличава.
Битката при Талас имала няколко последствия - влиянието на будизма в региона западало след сражението и тъй като Китай и Индия вече не били свързани с региона по земя разлики между двете разклонение на будизма в тези държави започнали да стават по-явни през вековете. Преждевременно,Тюрките приели исляма.
Това от своя страна дало подготвило инвазията на Селджуците в Близкия Изток,Кръстоносните походи,падането на Византия,възхода на Османската империя и най-вече технологията за създаване на хартия
Технологията преди битката била пазена в тайна от Китайците,но била открадната от Абасидите и проправила пътя си до Близкия Изток и Европа. Благодарим ви,че гледахте нашият документален филм за битката при Талас. Бихме искали да изразим нашето благодарство на всичките ни поддръжници в Patreon,които правят създаването на тези видеа възможно. Патреон е най-добрият начин да се предложи нов клип,да се научи за нашия график и още много.
Историята помни велики конфликти, но войните за Пътя на Коприната в Азия между Средновековен Китай (Династията Тан) и Абасидския Халифат отшумяват във времето.
Контролът върху този важен възел на цивилизацията и търговията винаги е бил основен приоритет на империите, владеещи днешен Иран.
Възходът на Исляма и Абасидския Халифат са светкавични и сблъсъкът с Династията Тан е неминуем. Китай е в златния си век, Арабската Цивилизация също. Бъднините на света са решени завинаги, а изходът от битката е от огромно значение за развитието на света, религиозно, династично, икономически и идеологически.
Kings And Generals ни поднасят тази невероятна история по в техен уникален стил.
Приятно Гледане!
