Мозъкът Ви всъщност е два мозъка. Две полусфери, всяка от които допринася наполовина към Вашето "Аз". Всяка обработва половината информация свързана със зрението и движението. Дясната полусфера управлява лявата част,
а лявата - дясната част. Двата Ви мозъка обменят информация по връзка от нерви, но тази връзка може да бъде прекъсната, и това се е правило, като лечение за епилепсия. След прекъсването, хората си били все същите, но мозъците им били разделени. (игра на думи - римува)
Изключение правили някои пациенти, които когато избирали сутрешния си тоалет с дясната си ръка, лявата се включвала да изрази несъгласието си. Всъщност лявата ръка доста често може да си протеворечи с дясната, и това е дразнещо за пациентите. Какво се случва?
За да разберем, трябва да си припомним, че дясната полусфера на мозъка вижда и контролира една половина от всичко, докато лявата контролира и вижда другата. Но само лявата полусфера може да говори. "Здравей."
Това е така, защото там се намира частта от мозъка, която се занимава с речта. Дясната половина, без тази част, е няма. При нормален мозък, това няма значение, защото всяка половина комуникира с другата чрез връзката от нерви. Но мозъци с прекъсната връзка не могат, и затова ако покажем дума само на дясната половина и попитаме човека:
"Какво видя?" ще получим отговор: "Нищо." Защото лявата половина не е видяла нищо. Междувременно, дясната половина ще използва ръката си за да вдигне предмета от купчина скрита от лявата.
Това е доста странно. Ако питаме: "Защо държиш този предмет?" и лявата полусфера ще измисли приемлива, но напълно грешна, причина. "Винаги съм искал да се науча да ги нареждам."
Левия мозък не лъже; просто прави това, което правят мозъците: създава история, която обяснява миналите действия. Нещо, което дава под съмнение идеята за свободната воля (но това е история за друг път). Създаването на доводи защо е направил нещо, е всъщност това,
което правят левите полусфери. Постоянно се случва при нормални, здрави мозъци, и ако се замислите, и Вие сте го правили. Да се върнем на експериментите.
Ако дадем на десния мозък предмет и питаме: "Какво държиш?", той няма да може да отговори. "Не държа нищо." А когато ги накарате да рисуват, хората биха нарисували две отделни неща, едновременно, с двете ръце. Нещо което би затруднило здрав мозък.
Тези експерименти са обезпокояващи, защото насочват вниманието към един ням, отделен... интелект... Нещо... Живеещо в черепа.
Дори може да получим разногласие за някои въпроси. Та, ако мозъкът Ви е разделен, кой всъщност е "Аз"-ът? Отвън е лесно да определим говорещия мозък като "Аз"-а, но нещо слуша и отговаря.
И дори да не може да говори, разпознава лица, нещо, което левия мозък не може. Ако говорещият сте Вие, няма да познаете семейството и приятелите си. Разделянето на мозъците показва две личности, в една глава, и говорещата не знае, че има някой друг вкъщи.
Лявата част може да обясни положението си, но винаги ще бъде изненадвана от действията на дясната, и ще се опита да ги обясни. Тук изниква един въпрос: Защо, след разделянето, десния мозък не се травмира, а продължава
да помага, отговаряйки на въпроси и слушайки глупавите обяснения на левия? "Това е най-якото пони... не знам." Време е за предположения... Но възможен отговор, е че срязването на връзката не прави дясната част отделен... интелект... съзнание... човек?
А всъщност той винаги е бил там. Може би при нормалните хора десния мозък е бил придружител, без право на глас. В началото се е чувствал като равен на левия, но с развитието на речта, нещо в което не може да се включи, нещо, което става жизненоважно, остава на заден план и мълчаливо помага на левия. В този момент, в главата ви, има двама "Аз"-а, които гледат това видео:
Един, който току що е осъзнал нещо фрапантно, и друг, който умстено си вътри окото заради очевидността на всичко. При разделените мозъци, десния не се травмира, защото за него не се е променило много. Може би няма да се съгласите и ще измислите причини защо това не е възможно, точно каквото очакваме да направи левия, говорещ мозък.
Предположенията настрана, от пациентите става ясно, най-малко че в мозъка има отделно... нещо, което може да чува, разбира и реагира при дадени обстоятелства. Мозъкът Ви не е изцяло Ваш. Кой сте Вие?
Вие сте двама. [тиха музика] [Гласът на Грей, превръщащ се в този от каналът Kurzgesagt] Но може да продължим. Вие сте много. [гласът от Kurzgesagt] Купчината месо, която е тялото Ви, е изградена от трилиони миниатюрни същества, които имат собствен живот.
[гласът от Kurzgesagt] Та, кога точно многото стават един? [гласът от Kurzgesagt] Какво прави многото миниатюрни неща, Вас? [гласът от Kurzgesagt] Натиснете тук за да отидете в нашия канал и да гледате следващата част. [гласът на Грей] Сериозно, ако не сте посещавали Kurzgesagt, не знаете какво изпускате.
Колкото и да го мислим, мозъкът (дето мисли реално) е едно странно нещо, което стои в главата ни и има две полукълба. Всяко едно от тях със собствената си функция и центрове, тоест ти си… Две.
Важното е да се разбере, че докато мислим, две половини правят две различни неща по една тема, интересно, нали.
CGP Grey обича да ни пръска мозъците с готина информация.
Това видео е свързано с едно друго, което сме публикували на Kurzgesagt – Какво сме ,,Ние“.
Приятно Гледане!
