Какво би било, ако един ден се събудите и времето просто го няма? Не не говоря за спиране на времето, или каквото може би си мислим, че времето е. Имам предвид
никакво време, без поток от миналото през настоящето, към бъдещето. Без ентропия. Просто сега, настоящето. Без часовници и календари, без часове, минути, секунди, дни, години, хилядолетия, еони.
Просто 'сега'. В този малък мисловен експеримент, нека приемем, че времето е съществувало до момента, в който се събуждате и тогава престава да го има навсякъде във Вселената.
Вече всичко във вшаият живот, всички ваши спомени от миналото ви и от евентуалното ви бъдещето всички събития където и да било от Големият Взрив до разпада на последният
атом във Вселената е тук и сега, без последователна прогресия от една точка към друга, или 'течене' на времето, един вид Вселена със " прозиволен достъп"
сравнена с Вселана на "видеокасета". И това не е теорията на "презентизма", където само настоящето е реално и миналото и бъдещето са нерелани, това е по-близко до Етернализма (Вечността)
където минало, настояще и бъдеще всички те съществуват сами за себе си, но без метод на прогресия, различен от този наблюдателят сам да избира
какво да види. Дори самата идея "се чупи" без понятието за време. Липсата на време е толкова чужда концепция, понеже нашите животи, всъщност всичко във Вселената,
от Големият взрив е продължаваща промяна от една точка къмто друга, причинно-следствен процес, определен от законите на физиката и ненарушяем,
който ще продължи докато цялата енргия във Вселената се изравни на едно ниво и всички процеси замрат и следователно и времето спре. Ако времето въобще не
съществуваше нищо не би могло да започне, нищо не би могло да се случи от от Големият Взрив насам, така че нямаше да има
звезди, "конденизрани" от примитивната "супа" от частици, нито планети щяха да се формират, около звзедите, нито живот щеше да еволюира. Следователно нито вие, нито аз, нито дори този
мисловен експеримент щяхме да сме тук. Но има и друга възможност - това че всичко което някога ще се случи вече се е случило И в такъв случай би ли било възможно да имаме
Вселената, както я познаваме, и просто да "отнемем" времето? Та продължавайки нашият малък мисловен експеримент без време, вашият живот би се превърнал в подобие на сън, където едновременно,
случайни събития се явяват и сливат едно в друго и също като бидейки в сън, това би ви се струвало нормално, Но на човек, намиращ се в нашият нормален,
линейно-времеви свят, би изглеждало само като калейдоскоп от събития. Би било като да вземем един филм, да го нарежем на отделни кадри
и да хвърлим парчетата във въздуха като конфети и тогава да поглеждаме към всеки кадър случайно. Нищо не би имало смисъл - как ще сте родени, израсли, остарели
и изречения заедно? Всяка мисъл, която имаме е прогресия. Изречението, което изговарям сега, не би могло да съществува, тъй като, всикчите думи биха се чували
една връз друга. Всъщност без времето дори обяснението не би било правилно, понеже отнема време всяка дума да бъде изговорена и разбрана, дори
и да са изговорени наведнъж. Без време тяхното значение би трябвало да бъде моментално трансфирано, но ще знаете ли в какъв ред тези думи
трябва да бъдат? Как бихте образували значение сред моментален калейдоскоп от думи, буквени, звукови образни и мисловни фрагменти, без да
ги подредите в последователност? Дори самите мисли, които ни минават, са базирани на времето, защото се разгръщат чрез нашите спомени. Ние ги "проиграваме" в нашите съзнания, като да се
случват отновно, но със скучното, болезненото и притеснителното, то е 'редактирано' Ние имаме особено избирателни спомени и поради това носталгията и миналото толкова честно
ни се струват 'крем и рози'. Без времето самото създаване на тези мисли не би могло да съществува. Колко малки са фрагментите на вашите
спомени? В какво бихте ги запечатали, мисли-секунди, наносекунди, Планк-време? Планк единицата за време е най-малката единица за време в
класическата физика, преди да се впуснем в квантовото царство. Единицата Планк е е 10Е-43 (10 на степен -43) секунди и е базирана на количеството
време, необходимо на един фотон, пътуващ със скоростта на светлината, да измине най-малката единица за разстояние - Планк разстоянието. То е около 10Е-20 пъти размера
на протона. Без време, дори обяснението няма да има смисъл, тъй като не би могло да пътува където и да било, без значение колко близко.Светлината нямаше да
да я има, понеже всичките фотони, които виждаме, или някога ще видим, биха били тук точно сега. В нашата нормлана Вселена, ако можехме да се позовим на светлина частица, или фотон,
щяхме да сме в състояние на безвременност. Според Айнщайновата Теория на относителността, при набливане на скоростта на светлината, времето се забавя, и след като нашият фотон се движи
със скоростта на светлината, времето всъщност ще е спряло. Нашият фотон няма да "изпитва" време въпреки че, за нас може да е 10 милиарда годишно пътешествие през цялата Вселена,
за фотона ще е едновремено и старт и край на неговото пътешествие. Следователно, за него като обект в безвременност, той ще е пропътувал нула разстояние във пространство-време континуума.
Изведете това до логичното заключение, - в безвременна Вселена всичката светлина от всяка звезда, която някога ще/е съществува/ла всичката би била тук сега и следователно
нямаше да има разстояние. Ако няма разстояние, тогава няма и размери. Всичко, всяка мисъл, всяко знание за всичко живо където и да е из Вселената,
всяко действие, цялата материя, цялата енргия във Вселената, която някога би съществувала би било сега. Всичко събрано във една безкрайно малка точка. Можи би това е,
най-близкото нещо до моментът преди, или в момнта на Големият взрив. Едно друго обяснение също пасва на предишното твърдение - все-знаеща, всемогъща
сила на всичко, което някога е било или никога ще бъде - в една точка. Помислете - не е ли това човешката идея за Бог? Така че, когато хората казват, че са имали
смъртно преживяване и са видели светлината, може би са били ан пътешествие до безвременно измерение. И така, както можем да видим Вселената без това, което бихме нарекли, приемане
на последователна прогресия, или поток от време, не би съществувала въобще. Или би била всичко наведнъж. Създания, живеещи във таква Вселена, небиха били нещо,
което ние можем да си представим, тъй като, ние нямаме рамка, или модел за възможността за безвремево съществуване. Времето, както го възприемаме,
В този малък експеримент, нека да приемем, че времето е спряло и една сутрин, в цялата вселена вече го няма. Сега, всичко в живота ви, всичките ви спомени, всичките ви планове за бъдещето от големият взрив, до разпадът на атомите в тялото ви в момента.
И имам предвид без време, без минало -> бъдеще, без ентропия, само сега. Без часовници или календари, без часове, минути, секунди, дни, години, хилядолетия… само сега.
Това не е същото като идеята за презентантизма (само тук и сега), това е повече като Етереализмът, където миналото, сегашното и бъдещето си съществуват, но няма метод за прогресиране, друг освен наблюдателят, но дори тази идея се проваля без време.
Може да звучи сложно, но Curious Droid го обяснява доста по-интересно и простичко.
Приятно гледане!
