Перспективата и метафизиката са свързани, ние виждаме света по определен начин, но дали познанието за света не променя това, което виждаме и как наистина възприемаме реалността?
От Галилео Галилей, през Ервин Шрьодингер до Ричард Файнман, любопитството ни е довело до това да опознаем вселената на микро и макро ниво. Истината е, че колкото по-надълбоко влизаме в който и да е от тези светове, дали е огромните астрономически всемири или дълбоките бездни на квантите, реалността почва да се криви, движенията на телата изглеждат по начини, които не ни дават достатъчно информация какво наистина се случва там.
Всичко, което наблюдателят съзерцава е перспектива, но не трябва да забравяме, че перспективата е само един ъгъл през който възприемаме реалността, във всеки един азимут има частица истина, която е уникална като значение, но това по никакъв начин не променя истината на другите гледни точки.
А дали има една обща истина за реалността, каква би била перспективата да е възможно това?…
Приятно гледане!