Елате да се разходим заедно покрай Лонгийърбюен. Това е най-големият град на норвежките острови Свалбард. Някои части от града може да ви изглеждат познати. Но не се заблуждавайте -
това място е различно. Разположен на 78° с. ш., градът е отдалечен на 1300 км от Северния полюс. С население от над 2 000 постоянни жители
това е най-северният истински град на Земята. В него има само 50 км пътища, включително малките улички между къщите. Затова хората се придвижват основно със снегоходи. Всъщност, в града има регистрирани повече снегоходи, отколкото жители.
Всеки, който напуска града, е задължен да пътува с оръжие и с някого, който знае как да го използва. Причината е, че островът е дом също и на бели мечки. Средната максимална дневна температура е под нулата осем месеца през годината.
И от края на октомври до средата на февруари слънцето изобщо не изгрява. Това е дългата полярна нощ.
Животът тук е труден. Миналият декември лавина разруши 10 къщи в града, които бяха разположени тук, убивайки двама души. Как така този студен, отдалечен, покрит със сняг архипелаг е населен?
Ами, хълмовете край града са богати на въглищни залежи които са били извличани над 100 години. Въглищата били транспортирани до пристанището чрез мрежа от лифтове. Някои от тях са се запазили до днес, въпреки че не се използват.
Въглищата постоянно напомнят, че Свалбард невинаги е бил северен арктичен свят. Преди 360 милиона години той бил разположен в тропиците, на север от екватора. Една блатиста област била покрита с предшественика на днешната папрат, която тогава била много по-голяма от днес и достигала 10-30 м височина.
Растителността впоследствие била покрита от кал и пясък и се потопила под морската вода. С течение на времето се превърнала във въглищните залежи, които през 20 век привлекли миньори от Норвегия, Русия и САЩ.
Повечето от въглищните мини сега са затворени и икономиката постепенно се измества към туризма, образованието и изследванията. Туристите правят разходки със снегоходи и кучешки влекове. В Свалбард има университетски център, който предлага семестриални курсове
по биология, физика и геология. А на склона на една планина се намира Международното семехранилище в Свалбард. Но това е история за друг път. Местните хора ми споделиха, че интересът към региона от други държави
Документален клип на Veritasium за севера, където всичко е малко по-странно от начина по който си го представяме.
Може би по името – Лонгирбюен, а и с малко познания по география ще се сетите, че това е в Норвегия, по-точно на архипелага от острови Свалбард, едно красиво, спокойно и напълно фунциониращо градче.
Все пак това е най-северната точка на която има хора, които са организирани в общество, тоест има екстремуми. Половин година ден и половин година вечер, а трябва и да се ходи на училище, работа, да се плащат сметки.
И все пак ние се адаптираме към тази среда, живеем в нея, ставаме част и битът ни бива трансформиран, но ние успяваме, вижте как
Приятно гледане!
