Защо СССР не стъпват на луната фото

Защо СССР не стъпват на Луната

9 113 056 гледания

преди 6 години

0 Коментара Кино режим

Гледайте още видеа от следните колекции:

история космическа надпревара космонавтика луна

Enlight.bg е сайт-колекция от образователни клипове, внимателно подбрани за малки и големи. Видеата, които публикуваме са от най-добрите и реномирани канали в YouTube.

Старателният ни екип поддържа сайтът, а също така и допринасяме за видеата, като пишем субтитри.

➡️ За Enlight.bg

Ако желате да ни подкрепите, можете да го направите в
Patreon – линк👇

Също така, можете да се присъедините към нашат общност в
Discord – линк👇

Покажи субтитрите

Десет, девет запалване стартирано, шест, пет, четири, три, две, едно, нула Всички двигагатели работят Излитане, ние излитаме и това е може би най-добре познатата битка в мирно време между Съединените Щати и Съветският Съюз

в технологичните и идеологични особености на 20ти век и въпреки, че САЩ печели надпреварата до Луната, ако сте бил човек склонен към залози живял между средата на 50те до началото на 60те години вероятно щяхте да смятате, че Съветския Съюз има доста добър шанс да стигне там пръв,

защо тогава Русия не изпраща човек на луната. По това време руснаците, водят в космическата надпревара, вече стартирали с изстрелването на "Спутник" след това изстрелват серия сонди до луната, като една от тях през 1959г. влиза в орбита и прави снимки на тъмната и страна, а през 1961г. те изпращат и първият човек

в космоса Когато Кенеди 1962г. прави своята вече така известна реч "Ние избрахме да отидем до Луната" за да спечели публична подкрепа, съветският лидер Хрушчов отговаря с мълчание нито потвърждава, нито отрича че имат някакви планове за мисия с човешко участие до луната

По това време Хрушчов всъщност не е особено заинтересован да се състезава със САЩ за луната той се интересува от ИКБР - интерконтинентални балистични ракети за стратегическите сили на Съветският Съюз, но в страната има други,

които таят планове за лунна мисия с човек на борда от много време като един от тях e човек със засекретено име и най-големи възможности извън политическите среди по въпроси засягащи космоса, Сергей Павлович Корольов Извън вътрешният кръг от водещи космически учени той е бил познат само като

"Главен проектант" или с инициалите си "СП" защото съветските лидери се опасяват, че западните сили могат да изпратят агенти и да опитат да го отстранят Корольов е бил човекът стоящ зад много от съветските космически успехи

също така начело на проектантското бюро ОКБ1, ръкововодил разработката на "Спутник" и изпращането на първият човек в космоса Юрий Гагарин Неговата власт се простира над всичко касаещо космически проекти групата работила над мисиите до Марс и Венера, комуникационни

шпионски и метереологични сателити, ИКБР. Корольов имал огромен контрол върху космическите програми, бивайки почти едноличен еквивалент на NASA той извършвал дейности, които в САЩ са били разпределяни на множество аерокосмически компании и летателни центрове, но дори и човек

с неговата сила и влияние, не успява да постигне това, което желае. Налага му се да води непрекъсната борба със съперници проектанти и технически групи. Въпреки че, Корольов желае лунните мисии за себе си, през 1964г. работата е възложена по желание на Хрушчов на прекият му съперник, Владимир Челомей, но

неопитността на Челомей води до бавен прогрес на мисиите. Напредъка на Аполо в същото време, безпокои главните му проектанти. В резултат на това и вътрешните борби между проектантските бюра се получават множество припоркриващи се проекти за лунни мисии, достигащи 30

различни предложения за носещи ракети и космически модули. През 1964г. съветският лидер Хрушчов е сменен от Леонид Брежнев и на Корольов е даден пълен контрол над лунните мисии извеждайки неговите разработки пред тези на Челомей. Финалното решение за надпреварата към луната е дадено

с поставена цел успешно приземяване през 1967г. по случай 50 годишнината от октомврийската революция и достигането на луната преди американците. Това обаче създава проблем на Корольов за да издигне полезен товар от 95 тона той се нуждае от много голяма ракета тази нова ракета ще бъде наречена Н1, а за да бъде сразмерите на американската Сатурн 5

ще и бъде необходим нов голям и мощен двигател подобен на F1, който изпозват ракетите Сатурн. Валентин Глушко е водещият ракетен проектант по това време начело на ОКБ 456, водещо бюро с почти пълен монопол в ракетното проектиране и производство. Той специализира в изработката на двигатели, които използват

Хиперголичен пропелант, който се състои от гориво и окислител при смесването на които се самозаплват от контакта по между си Корольов ги смята за прекалено опасни за да бъдат изпозвани при мисии с хора поради крайно токсичният и високорозивен

характер на химикалите използвани за гориво. Глушко заявява че не е възможно да създаде на нов голям двигател който използва криогенно гориво състоящо се от течен кислород и керосин навреме с ограничени ресурси и финансиране. Освен това изтъква, че американците работят по криогенните двигатели

за Сатурн 5 в продължение на 5 години и все още не успяват да ги направят надежни. Между двамата мъже има има и личен проблем Корольов обвинява Глушко за това че го е осъдил при чистките на Сталин в 1938г което едва не е довело до смъртта му излежавайки 6г. в съветските наказателни лагери

Глушко от своя страна смята Корольов за безотговорен със склонност да налага мнение по въпроси и проблеми които са извън неговата компетенция. Този сблъсък между тях води до отказа на Глушко да работи за Корольов причинявайки закъснение на цялостната програма

Корольов е принуден да търси нов проектант за двигателя и дава работата на Николай Кузнецов, който е водещ конструктор на струйни двигатели, но никога не е правил ракетен двигател. Екипът на Кузнецов разглежда проблема и решава че създаването на ракетен двигател не е по различно от струйните с които са свикнали

но се натъкват на същият проблем като Глушко а именно, че Съветският съюз просто няма индустриалната инфраструктура, която имат американците за да произведат такъв голям двигател. Решението до което достигат е иновативно, но има както положителни, така и отрицателни последици.

Там където американците използват 5 големи двигателя за началните етапи на Сатурн Корольов е принуден да използва 30 малки, но ефективни двигателя подредени 24 в пръстен около основата и 6 в центъра за да постигнат необходимата тяга. Конструкцията на двигателите е сложна с използването на метод наречен

затворен - цикъл, което води до по-висока ефективност достигайки нива на мощност, които са смятани за недостижими преди това. Американците са запознати със системите със затворен цикъл, но ги намират за твърде сложни и опасни поради това че кислородът с висока температура и налягане

може да доведе до изгаряне на двигателя. Затова те се спират на по надежният, но неефективен двигател с отворен цикъл, който е и с много по-големи размери. Създаването на двигател със затворен цикъл от руснаците е било възможно единствено заради тайно разработената от тях специална неръждаема сплав, нещо което не е било

известно на американците в това време. Използването на толкова по-малки двигатели дава възможност на Н1 да създаде повече мощност от Сатурн, но в случай че един или повече от тях аварира вероятността за дестабилизиране на ракетата е по-голяма. Един от основните проблеми се оказва че сложната тръбна система за подаване на горивото

към всичките малки двигатели се оказва много чуплива. В разгара на работата по новите двигатели през 1966г. Корольов умира по време на рутинна хирургична операция, което води до затруднения заради загубата на специфичните му умения и връзки, които са били главна движеща сила в проекта

внясяща увереност в успеха и. Работата продължава дадена в ръцете на Василий Мишкин, заместник на Корольов, но Мишкин няма политическите умения и власт на старият си началник. Руснаците също така нямат установки където да тестват всичките 30 двигателя едновременно преди да бъдат

монтирани на ракетата. Космодрумът в Байконур е бил недостъпен за тежките транспортни машини, затова цялата ракета е трябвало да бъде разглобена на секции транспортирана по релси и след това сглобена на стартовата площадка. Това означава, че разработката на Н1 е още в ход по отношение на изстрелвания

и почти сигурно са се очаквали технически проблеми и откази. Руснаците планират 14 изстрелвания от които първите 12 ще бъдат без човешко участие, а последните две, мисии до луната с хора на борда. На 21-и Февруари 1969г. първата Н1 e приготвена за старт. Това ще бъде първият път в който

цялата система ще бъде тестватана. Всъщност въпреки, че ще бъде разкрито по-късно, само два от всяка група 6 двигателя е изпробван преди старта. Това е в контраст с американският проект чиито двигатели F1 са били обстойно тествани, преди Сатурн да бъде сглобена. След като това е направено ракетата е извозена

до стартовата площадка напълно сглобена тествана и готова за полет. Секунди след старта на Н1 контролната система на двигателите наречена КОРД гаси 2 от 30-те двигателя, което води до самоосцилираща вибрация в горивната система причинена от нестабилно изгаряне в някои

от двигателите. Това разкъсва горивопроводни линии причинявайки пожар, който прогаря електрическите контролни кабели, ситемата КОРД погрешно гаси всички двигатели на 68-ма секунда от полета и ракетата се разбива на 50км от стартовата площадка. След разследване и последващи модификации,

втори полет е планиран на 3-ти Юли 1969г. Стартът започва в 11:18 сутринта при отделянето на ракетата от кулата турбо помпата на двигател номер 8 експлоадира причинявайки пожар в следствие на който КОРД гаси всички двигатели освен един и Н1 пада обратно

на стартовата площадка с близо 2 300 тона ракетно гориво на борда. Последвалата експлозия е една от най-големите, които са се случвали някога с еквивалент на 3.8 килотона тротил или малка ядрена бомба. Експлозията разрушава стартовият комплекс, разхвърля отломки на разстояние над 10 километра и е видима от 35 километра

30 минути след взрива групите получили разрешение да се приближат до площадката откриват че капки от неизгоряло ракетно гориво все още валят от небето, а по-късно е установено, че 85% от ракетното гориво не се е запалило,

което всъщност е намалило размера на взрива. 17 дни по-късно Нийл Армстронг става първият човек стъпил на луната с мисията Аполо 11 и въпреки, че надпреварата за луната е загубена, Руснаците продължават. Експлозията причинява две годишно забавяне за построяване на стартовият комплекс и допълнителни модификации

по ракетата. През Ноември 1971г. третият опит също се проваля поради неочаквани завихряния под основата на ракетата, които причиняват неконтролируемо въртене водещо до разрушаването и в следствие на натоварването на корпуса.

Година по-късно през Ноември 1972 четвърти и последен старт също не успява 107 секунди след старта, програмното изгасяне на шесте централни двигателя причинява хидрваличен удар в горивните тръби, което ги разскъсва и възниква пожар главната степен на ракетата експлоадира малко след това.

Въпреки предишните четири неуспешни опити Руснаците всъщност постигат значителен прогрес и смятат, че разработватнето по метода проба - грешка изглажда всички проблеми, но преди настъпването на планираният пети старт през Август 1974г. цялата лунна програма е отменена от Брежнев.

По това време Американците са били на луната 6 пъти и публичният интерес към космоса вече е намалял. Съществува предположение, че ако петият старт на Руснаците беше успял това е щяло да ги принуди да продължат с лунната мисия, в която главната цел да победят САЩ е била вече изгубена. Отменянето на проекта

се явява начин да се "смете под килима" това скъпо начинание. Васили Мишкин е уволнен и заменен от Глушко, но през 1976г. Ракетната програма Н1 е окончателно прекратена. Ракетите са разглобени за да се прикрие неуспеха и за да смятат съедините щати

че надпреварата все още продължава. Това остава така докато не настъпва периода "Гласност" при управлението на Горбачов когато това прикриване бива разкрито и истинската история за неуспешната съветска лунна мисия става известна и изяснява защо Руснаците не изпращат човек на луната. Същестува обаче странен обрат

в краят на тази история. НК 43 ракетите разработени за Н1 стават много по надежни и са най-мощните и ефективни ракетни двигатели за размерите, които някога са били създавани. 20 годiни след като е било планирано унищожаването им По заповед на Кремлин, 60 от тях са продадени на Американците

на цена от 1.1 млн долара всеки. Последващ нов по-голям модел РД-180 базиран на технологията на НК 43 сега се произвежда от Руснаците и използва от Американците за техните ракети носител "Атлас 5"

Благодаря, че бяхте с нас. Надявам се да ви е харесало видеото и ако е така Моля, харесвайте, абонирайте се, споделяйте, коментирайте и не забравяйте, че имаме и други видео клипове, които може да са ви интересни на линковете показани в момента. До следващият път и довиждане от мен. :-)

Може би най-известната миролюбива битка между САЩ и СССР, в технологично и концептуално ниво през ХХ век.

Понякога се чудим как бихме реагирали, ако оригиналът (на който е знамето на САЩ, разбира се) беше със Съветско знаме.

Ако бяхте жив през 50-те или 60-те години и сте искали да залагате кой пръв ще стъпи на луната САЩ или СССР, със сигурност коефициентите за СССР са били по-ниски. Напредъка в космическите технологии е позволявал да водят американците във всяка надпревара – първият спътник, първият човек в космоса, първата космическа разходка, но Луната е била крайната и най-важна цел.

Въпреки усилията на учените и на цялата индустрия, съветската лунна програма претърпява провал за който се разбира чак при „Гласност“ на Горбачов. Осъзнавайки, че изостават технологично, руските инженери създават уникални решения на много трудни въпроси и преодоляват проблеми, които дотогава са изглеждали невъзможни.

Да, руснаците не пращат човек на луната, противникът им от студената война – САЩ успяват и побеждават в надпреварата за Луната с изключителна брилянтност.

Curious Droid за пореден път с увлекателно видео за една невероятна история от света на космонавтиката.

Приятно гледане!

Още по темата в Wikipedia:

Curious Droid

Космос, Технологии, Открития. Това е Пол Шилито, който не спира да се интересува от Аеронафтика, космически технологии, роботика, транспортни технологии... помечтайте с него.

Виж всички видеаПоследвайте

още видеа за...

история космическа надпревара космонавтика луна

Начало » Curious Droid » Защо СССР не стъпват на Луната