Атомите са абсурдно и невъобразимо малки. Един човешки косъм е толкова дебел, колкото 500 000 въглеродни атома наредени един върху друг. Погледнете юмрука си, той съдържа трилиони и трилиони атоми.
Ако един от атомите в него би бил голям колкото едно стъклено топче, колко голям би бил юмрукът ви? Ами...горе-долу колкото Земята. Хм...Все оше ли е трудно да си го представите? Да опитаме нещо друго . Погледнете кутрето си.
Представете си, че върхът му е голям колкото стаята в която се намирате в момента. Сега напълнете стаята със зрънца ориз. Едно зрънце ориз представлява една клетка от върха на кутрето ви. Нека сега да увеличим зрънцето.
Сега, една клетка е голяма колкото стаята в която се намирате. Да я напълним отново с ориз. Това е горе - долу размерът на един белтък. Сега, нека напълним цялото празно пространство между зрънцата ориз със фини песъчинки.
Ето толкова малки дулу-горе са атомите. От какво е изграден един атом? Нека за малко приемем, че атомите изглеждат ето така, за да е по-лесно за разбиране.
Атомът се състои от три елементарни частици: неутрони, протони и електрони. Протоните и електроните се свързват и образуват атомното ядро, благодарение на силното ядрено взаимодействие,
една от четирите фундаментални сили във Вселената. Те са изградени от кварки и са прикрепени с помощта на глуони. Никой точно не знае колко малки са кварките. Предполага се, че те биха могли да са буквално точки, като в геометрията.
Опитайте се да си ги представите като 0-измерни. Кварките и електроните се приемат за най-фундаменталните съставки на материята във Вселената. Електроните обикалят в орбита около атомното ядро. Движат се със скорост от около 2200 км/с,
достатъчно бързо да обиколят Земята за около 18 секунди. Както и кварките, електроните се приемат за фундаментални частици. 99.999999999999% от обема на атома е празно пространство... Обаче, не е точно така.
Това, което ние приемаме за празнота всъщност е място запълнено с квантови колебания, полета, които имат потенциална енергия и се изграждат и разпадат спонтанно. Тези колебания оказват огромно влияние върху това как заредени частички си взаимодействат. Но това е тема за друго видео.
Какво място всъщност заемат ядрото и електроните? Ако трябваше да отделите цялото пространство между атомите на Empire State Building, щеше да е горе-долу колкото зрънце ориз. Всички атоми на човечеството биха се побрали във една чаена лъжичка.
Има и екстремални обекти, където състояния като това реално съществуват. Във една неутронова звезда, ядрата са толкова плътно едно до друго, че масата на три Слънца би се побрала в обект широк само няколко километра. Между другото, как изглеждат атомите?
Ами, горе долу така. Електроните са като вълнова функция и частица едновременно. Можем да изчислим къде ще се намира електрона във всеки един момент. Тези облаци от вероятност, наречени орбитали,
се намират там където и електроните биха били със точност до 95%. Възможността да се засече един електрон се приближава до нулата, отдалечавайки се от атомното ядро, но всъщност тя никога не е 0, което означава, че на теория,
електронът на даден атом би могъл да е на другия край на Вселената. Добре, чакайте малко. Тези странни нещица изграждат цялата материя във Вселената. За десетки от познатите елементи,
не ни трябват десетки елементарни частици, а само три, Вземете един протон и един електрон и ще получите водород. Добавете един протон и един електрон, ще получите хелий. Добавете още малко и ето ви въглерод, още малко, ето ви и флуор,
още малко и ще получите злато и така нататък. И всички атоми на даден елемент са еднакви: например, всички водородни атоми във Вселената са еднакви; водородът в нашето тяло е същият като водородът в Слънцето.
Объркани ли сте вече? Ние със сигурност сме. Нищо, на това ниво от Вселената, не е ясно в нашия свят, а дори не сме започнали да говорим за квантова механика или нулевата частица, които са дори още по-странни!
Атомът (от старогръцки: ἄτομος – „неделим“) е основната градивна частица на веществото и се състои от плътно централно ядро с положителен електричен заряд, заобиколено от облак отрицателно заредени електрони, е вече знаем, че и те се делят. Колко са малки, определено човешката фантазия е бедна за това да си го представи, но и това очевидно не е така.
Концепцията за атома като неделима съставна част на материята е предложена за първи път от античните философина Индия и Древна Гърция.
Kurzgesagt обичат да правят видеа за всичко, а атомите и физиката са им от любимите тематики.
Атомите са много странни. Това да си го визуализираме и почти невъзможно, как може да се обясни нещо, което е толкова дистантно от нашите изживявания?
И все пак, те са всичко около нас, затова защо пък не се опитаме да си го представим с това страхотно видео?
Приятно гледане!
