През 1985 г. Съветския съюз предприема една от най-дръзките космически спасителни операции за да се възстановяви една космическа станция, безжизнена в продължение на месеци поради неизвестна повреда. Това постижение е безпрецедентно в изследването на космоса и "пренаписва учебниците" за възможното. И все пак историята му е изпаднала в забвение
и конспиративни теории. През 1979 г. Съветският Съюз е суперсила нуждаеща се от космическа станция. Орбиталната станция - чудо на техниката "Мир" е в процес на разработка но има закъснения и предстоят 6 години до изстрелването й; освен това програмата на военната космическа станция "Алмаз" също наскоро е прекратена без да се извърши
последният полет. За да поддържа присъствие в ниска околоземна орбита, съветската космическа агенция взима решение да изстреля още една станция с единично изстрелване, т.е малка космическа станция, която може да се изведе цяла в орбита с едно изстрелване. Може да се използува резервно оборудване от програмата "Салют" и се планира серия полети
до станцията която ще стане известен като "Салют 7". Тази малка лаборатория в орбита около 200 км над земята ще стигне по-далеч от който и да е космически кораб, преди да се превърне в база за шест дългосрочни експедиции но, освен това, "Салют 7" ще бъде засегната от серия странни повреди и ще стане
сцена на отчаяна спасителна акция при орбиталната скорост. Космическата надпревара на 60-те и 70-те години се измерва с нарастващ брой рекордни мисии - на съветските медии са необходими нови достижения, за да се оправдаят разходите за космически програми и да се подхранва патриотизмът. За да заситят този глад, космонавтите прекарат все
по-дълго и по-дълго в своите капсули и на космически разходки и обитават пилотирани космически станции. Американската "Скайлаб", построена от приспособена горна степен на "Сатурн 5" прекарва 84 дни в орбита в през 1973-74, изследвайки ефектите на микрогравитация върху организма и прави първи по рода си наблюдения на слънцето. През 1978 г. Съветският
"Салют 6" чупи дълготрайния рекорд на "Скайлаб", когато неговият екипаж прекарва 96 дни в орбита. Към 1980 рекордът е удължен до 184 дни непрекъснато обитание. С предстоящия "Мир" руснаците планират да направят повече отколкото някога било възможно със станции с единично изстрелване. "Салют-7" може да бъде полезен за
за реализацията чрез изпробване на ново оборудване и обучение на космонавти Както предшествениците си, "Салют 7" има уреди за скачване от двата края така че смяна на екипажа и снабдяване могат да се извършват едновременно Предишните станции "Салют" са били снабдявани от космическия кораб "Прогресс" - производно на
"Союз", който лети до Международната космическа станция и до ден днешен. "Салют 7" е изстрелян от ракета "Протон" на На 19 април 1982 г. и на 13 май първият екипаж се скачва с него, започвайки мисия, която ще продължи рекордните 211 дни. Първата задача на борда на новата станция е
изстрелването на 28 килограмов радиолюбителски спътник през шлюза за боклук Руснаците обявяват това за първото изстрелване на комуникационен сателит от пилотиран космически кораб - преди планираното изстрелване на НАСА на два тежки геостационарни спътника от совалката по-късно същата година.
Въпреки успешна първа година, изследвания на "Салют 7" скоро са блокирани от технически повреди През септември 1983 г. е открит теч на гориво след като почти цял резервоар изтича в пространството. В поредица космически разходки космонавтите извършват две поправки в орбита и по-късно още една - със специален инструмент, доставен от земята
Безпрецедентният мащаб на тези ремонти е впечатляващ, но на "Салют 7" предстои много по-голямо предизвикателство. През 1984 г. третият екипаж на "Салют 7" се завръща от орбита на борда на "Союз" и космическа станция влиза в режим на автопилот, проследявана чрез дистанционно управление от съветски наземен екип. На 11 февруари 1985 г.
телеметрията предава данни за силен токов удар, който изкарва от строя радиопредавателя на "Салют". Когато наземните оператори се опитват да го включат, втори токов удар преминава през станцията изкарвайки от строя радиоприемниците и изведнъж "Салют-7" остава извън контакт
и без никакъв начин за диагностициране на повредата. В продължение на месеци през 1985 16-метровата станция се носи безмълвна и извън контрол Според руски документален филм направен през 2012 г. американците обмисляли опит да уловят "Салют 7" в товарния отсек на
совалката и да я върнат на Земята В действителност в съветкия център за управление са обмисляли същото с помощта на недовършената совалка "Буран", но са сметнали това за невъзможно. Въпреки че "Салют" не може да се прихванат и отнесен обратно на земята, тя е твърде
ценна за да бъде просто изоставена. Вместо това, единственото решение е да се изпрати "Союз" с двучленен екипаж, състоящ се от Владимир Джанибеков и Виктор Савиных, който да се скачи ръчно със "Салют 7" и да се опита да я спаси. Първият проблем е как да се скачиш с безжизнена космическа станция, която има автоматична електрическа
система за скачване. Налага се инженерите да разработят серия от нови техники за скачване. Корабът "Союз" е предназначен за тричленен екипаж, обаче само със двама души на борда и премахнати трета седалка и автоматичната система за скачване, остава достатъчно място за допълнителни припаси от храна и вода и повече гориво за удължената мисия
"Союз" бива снабден с лазерен далекомер и екипажът взема очила за нощно виждане - в случай че те трябва да се скачат в тъмнината Със шанс за успех 70-80% мисията получава зелена светлина. На 6-ти юни 1985 спасителната мисия е изстреляна и обикаля в орбита впродължение на два дни
докато настигне "Салют 7". Когато "Союз" се доближава се оказа, че слънчевите панели са зле насочени, което означава че електрическте системи са отказали напълно. Използувайки лазерения далекомер насочен към порта за скачване, екипажът изравнява скоростта на въртене на кораба
с тази на "Салют" и след това се приближава бавно за контакт и скачване. Това е огромно постижение, но престои значителна опасност. Нито екипажът, нито наземния контрол не знаят каква е причината за това станцията да угасне, нито какво ги очаква вътре. Когато космонавтите отварят люковете за да изравнят
налягането на въздуха със това в станцията, те почувстуват полъх леден въздух. Тъй като "Салют" е останала без захранване отдавна, тя е била изложена на температури при които не е проектирана да работи. Критични запаси като вода са замъзнали и всички съшествени системи за поддържане на живота може да са повредени.
В центъра за управление на полетите дори не са сигурни дали на борда е безопасно за екипажа Облечени в зимни дрехи, космонавтите бавно преминават през процеса на отваряне на трите люка, стоящи между тях и тъмната жилищна част на станцията. С ръчни тестове за проверка на качеството на въздуха ръчен те бързо проверяват за въглероден
окис и други опасни газове, които биха могли да укажат пожар на борда. Проблемите на станцията са електрически по естество, но те не могат просто да свържат директно станцията към "Союз". Причината е, че космическата станция може да изгори и електрическите системи на "Союз", и те да заседнат, изправени пред почти
сигурна смърт. Въпреки че въздухът е безопасен, има ограничение само един член на екипажа да работи на станция, защото без работещи системи за обмен на въздуха, въглеродният двуокис от собственото им дишане би могъл да се натрупа до опасни нива. Така че един член на екипажа остава в "Союз"
да наблюдава другия, който работи в станцията. Водата също е проблем, екипажът има запас за осем дни в Союз ако спазва режим и с резервния запас на "Салют" може да се прострат до дванадесет дни, но може да отнеме поне толкова време - или дори по-дълго - за да се намери проблемът и да
се пуснат в действие системите на станцията - ако водата свърши по-рано, те ще трябва да я напуснат - каквото и да става. След внимателен преглед на електрическите системи на "Салют", в крайна сметка причината за загубата на захранване е изолирана в конкретен датчик на една от батериите. Този неизправен датчик е проектиран
да се предотврати презареждане на батериите. Веднъж на ден, главният компютър инструктира слънчевите панели да заредят батериите, но дефектеният датчик спира зареждането почти веднага. С течение на времето батериите се изтощават и скоро цялата станция замлъква, не можейки да комуникира
със земята и въобще да функционира. След като екипажа сменя батерията и дефектния датчик и прави допълнителни корекции на насочването на слънчевите панели, през август "Салют 7" бива спасена и продължава да осигурява мисии за още една година. След връщането на станцията в експлоатация Владимир Джанибеков
остава на станцията общо 110 дни. "Мир" е изстреляна през февруари 1986, но дори със заместник в орбита, "Салют 7" продължава да гради история. Първият екипаж на "Мир" пътува в "Союз" до "Салют" за да събере и прехвърли ценно оборудване - единственото прехвърляне на екипаж между две станции
извършено до момента. Руснаците са имали намерения да продължат да използват "Салют 7" дори след изствелването на "Мир". Тя бива изведена на по-висока орбита от 475 км за да се забави навлизането, но поради орязване на за финансирането на бъдещите мисии на "Салют", разпадането на Съветския Съюз и без появата на совалката "Буран"
орбита на станцията постепенно деградира и през 1991 г. - три години по-рано предвиденото, най-сетне "Салют" се разпада при неконтролирано навлизане в атмосферата над Южна Америка. Тази решителност и опитът на инженерите, наземния контрол и космонавтите да продължат полета на "Салют 7" - въпреки че предишни станции
са "оставени" да се повредят - се пренеся в международната космическа станция която до момента е поддържана в непрекъснат полет в продължение на 15 години от международната общност. Благодаря за гледането и не забравяйте че вече имаме Facebook страница "Curious Droid" и група, в която може да предложитe идеи за
нови видеоклипове - линкът е на страницата на канала. Също можете да преведете някой от клиповете ни като принос към общността, ако не знаете как - имаме видеоклипове за това в секцията "Качени Видоклипове". Както винаги, благодаря отново за гледането и моля да се абонирате, да дадете отзив и да споделите!
Салют-7 е била най-модерната космическа станция за времето си, флагман на Съветската комонавтика, но когато излиза извън строя, решението е едно, трябва да бъде спасена.
Невероятният екип, който спасява станцията е Виктор Савиних и Владимир Джанибеков (статия в Wikipedia).
Диаграма на станцията от Wikipedia:
Невероятното постижение на космонавтите остава в историята като велик подвиг, за който се разбира едва след разпадането на СССР. Ремонтът, който извършват в открития космос се води за една от най-опасните и професионално изпълнени мисии в космонавтиката. Самият факт, че екипът се скачва в открития космос с тяло, което се върти в 3-те си оси е достойно само за възторг.
Истината е, че станцията Салют-7 остава в сянката на популярността на Мир, въпреки, че това е първата наистина голяма съветска космическа станция. Популярността на мисията нарастна с новият руски филм, който е доста добър (лично мнение бел. ред).
Космосът е опасно място, където много смели хора извършват работа в екстремни условия.
Това е част от видеата, който ще публикуваме от Curious Droid, невероятен канал за историята на космическите технологии.
Приятно гледане!
