Леко ще поизляза от контекста на видеото на моменти
Мисълта за преходността на нещата е онова, което истински ни разграничава от другите живи организми на Земята. Да, почти всеки вид има майчинския инстинкт, храни се, когато е гладен… пие вода, когато е жаден. Но само човекът реално живее с мисълта, че дните му са преброени, може би и това е една от основните причини приживе да искаме да постигнем толкова много и реално да го правим.
Разбира се, нищо от това не е с идеята да ни плаши, нещата са такива каквито са, силата на човекът е в неговия разсъдък. Ние преместваме планини и изравняваме плата с идеята какво ще правим след това. Никога не бива да забравяме на какво сме способни, ние гледаме назад в миналото с нашите телескопи, наблюдаваме другия край на вселената, изграждаме огромни мостове… и в забравата си съсипваме единствения дом който имаме.
Идеята за смъртта е онова от което идва нашето „величие“ и най-голямата ни слабост. Колосалните ни постижения са смелостта да приемем нещата такива каквито са, те са в следствие на онова „нямам много време“, но така е и с нашите падения, страхът е онази водеща сила, която може да има различен заряд. Замислете се за екологичната катастрофа, която предизвикваме – използваме пластмасови опаковки, защото спестяват време, използваме двигатели с вътрешно горене, защото… спестяват време.
За момент ако си представите какво направихме, всеки индивидуално, в нашата обречена борба с времето, може би ще си отговорим на въпроса защо оставихме тази съсипана кална топка в космоса с отровени океани и въздух на бъдещите поколения. Дано да успеем да ги научим, че времето минава, но ние сме по-добри от това да се опитваме да го излъжем.
И понякога си мисля, че това е нещото в което бъркаме, защото ние живеем сякаш сме на гара, хвърляме си боклука забързано с идеята, че някой ще го забере…
Мили приятели, нашият боклук ще бъде отговорност на нашите деца.
Но човек не може ей така да се забие в нихилизъм – направи онова, което наистина искаш да направиш, времето тече.
За пореден път страхотен Дерек от Veritasium с видео, което ще ни накара да спрем и да помислим за 5 минути… върху всичко и вярвайте ми, дори да не вярвате, накрая ви чака една усмивка, която съм сигурен, че сте забравили.